Въпросът за изборa на ново име на Македония трябва да

 Въпросът за изборa на ново име на Македония би трябвало да бъде импортиран в Парламента за разискване. Това беше очебийно през днешния ден на среща сред част от Комисията по външна политика към Народно събрание и представители на група интелектуалци.
Повод за срещата беше подписка – декларация, основана ог група общественици и изпратена на 26 юни до Председателя на Народно събрание, Президента на Република България, Министър-председателя на Република България, Външния министър на Република България и българските медии, с гледище за избор на ново име на някогашната югославска република, което да е правилно по отношение на историческите условия и географските дадености.

Проф. Стефан Воденичаров съобщи, че българските общественици не са повдигнали съзнателно тази тематика, до момента в който България води председателството на Съвета на Европейски Съюз, само че в този момент е пристигнало време страната ни да вземе отношение.

„ Настоящите преговори не регистрират историческите действителности и българските национални ползи “, разяснява по време на срещата проф. Валери Стефанов.

Българските интелектуалци подчертаха заплахата от това определеното име „ Северна Македония “ да се трансформира в причина за бъдещи спорове: „ Българският народ не си дава сметка какво може да се случи по-нататък “, сподели писателят Димитър Томов.

Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов изрази мнението си от това, че изборът на ново име ще рефлектира при всички случаи и върху езика: „ Ако страната е Северна Македония, то тогава и езикът би трябвало да е северномакедонски. Държави като Швейцария и Австрия не се стремят да имат личен език – официялен е немският “.

„ Грешка е да се твърди, че изборът на ново име не ни визира, както сподели Външната министърка “, показа Акад. Георги Марков. – „ Всъщност това ни визира и географски и исторически. Ние можем да вършим взаимни отстъпки в политиката и дипломацията, само че в историята няма по какъв начин да вършим такива “, продължи още Акад. Марков.

Проф. Стефан Карастоянов изрази терзанието си от обстоятелството, че в България няма една цялостна национална стратегия, която да управлява нашата външна политика и да почива на нашите български национални ползи.

Като резултат от срещата членовете на комисията и групата интелектуалци се съгласиха, че България би трябвало да заеме дейна позиция в избора на ново име на Македония.

Ето и декларацията, която обществениците изпратиха до българските институции, дружно със стихотворение, което поетът Ангел Симеонов посвети на Македония.

 

 

 

Северна Македония?

Македония е антична земя, населявана от разнообразни племена и нации. През вековете тя е била част от разнообразни държавни обединения, взела участие е във образуването на разнообразни групови идентичности.

Македония е съдбовно вписана в българската история и историческа памет. Нейната орис е в сърцевината на българската национална идеология от деветнадесети и началото на двадесети век. Като част от националния блян, македонската идея е написала едни от най-славните и трагични страници в новата ни история.

По силата на ред условия и конюнктури, през 20 век античната и пропита с трагична памет македонска земя се оказа разграничена сред три страни – България, Гърция и някогашната югославска република Македония. За всички образовани хора е ясно, че съществунето на днешната страна Македония е резултат от комплицирани идеологически и геополитически процеси.

Наскоро подписаният контракт сред Република Гърция и някогашната югославска република Македония е следващата глава от дългата и сложна история на претенциите, възбраните, заканите, спорните идентичности…

Най-простото и наложително запитване е – каква е ролята и по какъв начин е написан ползата на България в тези преговори и контракти?

Приетото наименование Северна Македония е явно некоретно във връзка с България и българските ползи. Според по този начин признатия принцип на наименуване, българската Пиринска Македония също попада в обсега на определението „ Северна “. Дали това определение няма да се окаже през днешния ден и в бъдеще следващото съображение за искания, полемики и идентификационни рецесии?

На фона на по този начин обрисуваните политически събития настояваме българската страна да заеме прозорлива и дейна позиция. Да се произнесе ясно за същината и обсега на постигнатите преговори.

Бившата югославска република Македония може да има собствен път към Европа и ние не желаеме да заставаме като затруднение на него. Но добре знаем, че днешните конюнктурни решения елементарно могат да се трансфорат в източник на утрешни беди.

С приемане на името Северна Македония географията внезапно зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „ вековното предпочитание на македонския народ да приказва на македонски език ” е ясно удостоверение за това какво следва.

Затова чакаме да забележим държавнически каузи, които отстояват ясно и еднопосочно българските национални ползи.

Настояваме за избор на ново име на прилежащата балканска страна, което да е правилно по отношение на историческите условия и актуалните политически действителности.

Който предава предишното и продава сегашното, зачертава бъдещето си.

 

 

Македония????

Защо ли засипва снегът
твоите стъпки, войводо,
преминали пътища, прашни
и кървави, в пердах за свобòда?
Защо ли се спуска нощта
над мъртви полета, ограбени? –
Това ли е твойта земя,
от своите чеда предадена?
А где е народът, войводо,
за който вечен умираше,
а след това възкръсваше в песни
и в никакъв случай мир не намираше?
*

Македония, моя орис
и моя татковина несбъдна,
разпната в мойта душа
и в твойта, войводо, безпътна…

Ангел Симеонов
Sofiapress.com

Виж всички публикации от Sofiapress.com-->